Изкуството на въпросите
Интервю с Лучия Джованини
Водещ: Наташа Пане – директор на списание CoachingMag
Лучия: С удоволствие. Повече от 20 години водя семинари в различни краища на света, семинари отворени за обществеността, както и бизнес семинари: правя го, преди всичко, за да помогна на хората да живеят по-добре, провеждам коучинг сесии, имам дори и училище по коучинг.
Водя семинарите за личностно израстване за да може хората да комуникират по-добре със себе си и с другите да развият дарбите си да контролират по-добре собствените си емоции разработих метода Толкова различен живот и идеята е именно промяната , залегнала в повечето от моите книги.
Наташа: Как е правилно да те наричаме – в сферата на коучинга си лайф коуч или холистичен коуч? Разкажи ни!
Лучия: Аз самата се определям като духовен коуч въпреки, че пресата ме дефинира като лайф коуч, духовността е част от живота, но се чувствам повече духовен учител. Бих казала, че моето намерение, аспекта, върху който се фокусира моята работа е именно духовната връзка, което по същността си няма нищо общо с религията идеята е повече трансперсонална.
Наташа: Знаеш ли, ти си първият духовен коуч, който интервюираме. Броят на CoachMag , в който ще излезе интервюто, разглежда спецификата на изкуството да задаваме въпроси, а ти си написала и книга на тази тема. Разкажи ни нещо повече!
Лучия: Да, написах книгата “Силата на въпросите”, издателство Sperling & Kupfer – една от двете ми издателски къщи . Така. Нека разберем защо именно “Изкуството да задаваме въпроси”? Защо “Силата на въпросите”? Дълбоко съм убедена, че въпросите са в основата на промяната има предвид, че според нашата култура , ние сме свикнали да търсим отговори или да даваме отговори, но единствено посредством задаването на въпроси успяваме да отворим вратите към онова, което в последствие ще доведе до промяната.
Наташа: Преди да се срещнем, разгръщайки твоята книгата “Силата на въпросите” попаднах на цитат от Индира Ганди - “Силата на въпросите е в основата на цялостния прогрес на човечеството”.
Лучия: Ако не си задаваме въпроси продължаваме да поддържаме статуквото си продължаваме да вършим едни и същи неща и дори да го правим по-често, без да си задаваме въпроса дали нещата , които правим ни водят в правилната посока дали ни дават онова, към което се стремим, но преди всичко, дали правят от нас личностите, които желаем да бъдем и само когато спрем за миг и си зададем въпросите, ние откриваме пътя към промяната на различни нива на личностно както и на професионално ниво. За съжаление в много фирми, онзи, който задава въпроси е по някакъв начин маргинализиран превръща се в досадника, а в действителност, само и единствено посредством въпросите се ражда иновацията.
Наташа: Направи ми впечатление и нещо друго : твърдиш, че тази книга може да бъде използвана като инструмент за сесиите по коучинг обясни моля - отваряме напосоки?
Лучия: Да, отваряме напосоки, както са практикували и продължават да го правят, с изключителни резултати различни коуч. Отваря се наслуки, задава се въпрос и сесията започва именно с този въпрос. Прилагат се двата аспекта: единият - използвайки случая, а както знаем нищо не е случайно като в рамките на коучинг сесията даваме възможност на една нова енергия, а не всичко да бъде програмирано, даваме свобода на непознатото, на интуицията. Вторият аспект – имаме на разположение чудесен icebreaker, не е ли един чудесен “ледоразбивач”?
Аз лично съм виждала често как нашите коуч прилагат този метод в бизнес сесии и намирам, че е отличен метод за стартиране, след което се отварят куп възможни ситуации, в които участниците споделят своите проблеми, своите цели, ресурси и т.н.
Наташа: Какво би казала на онези коуч – по-традиционалните- да ги наречем? Онези, които твърдят “ мощните въпроси трябва да ми дойдат отвътре. Не се раждат случайно”? Има и такива, нали? Въпрос на виждане.
Лучия: Да, има разбира се. Самата аз притежавам една силно развита рационалност. Вярвам, че е важно да се работи и с двата аспекта: рационално когнитивният, тъй като нашия ум трябва да разбере, нуждае се от структура. От друга страна и интуицията. Подобно на дясната и лявата ръка или десния крак – левия крак. Ето защо вярвам, че да се използва и този аспект, да го наречем по-интуитивен е обогатяващо за самата сесия по коучинг.
Наташа: Напълно съм съгласна с теб. Ще ти призная, че преди да започнем, наблюдавах как се подготвяше за другото интервю. Интервютата са нещо като “царството” на въпросите: как се подготвяш да отговориш на зададения въпрос? Имаш ли свой ритуал, или метод?
Лучия: Методът ми е преди всичко в концентрацията, съпроводена с контрол на дишането, което и преподавам, вдишвам и издишвам дълбоко, и тъй като не съм запозната с въпросите, се концентрирам и оставям отговорите да изплуват.
Наташа: Преди да пристигна отворих напосока книгата ти, както препоръчваш и си казах: да оставим книгата да ме вдъхнови с един въпрос към Лучия. Зададох го на себе си, а сега го задавам на теб. С кого, с какво трябва да сключиш мир?
Лучия: С времето. Тъй като имам много проекти, в различни краища на света, и всичките, или поне по-голямата част от тях са силно вдъхновяващи и важни за мен, а както знаем денонощието се състои от 24 часа, давам си сметка, че тези 24 часа са факт и трябва да се примиря с това - с две думи, работя усилено върху себе си в тази насока.
Наташа: Да си призная, това ми допада много, съвпада напълно с отговорът, който дадох за себе си. Слушай, последен въпрос: живееш по-голяма част от времето си в Тайланд, ако не греша.
Лучия: Да
Наташа: Би ли ни оставила едно твое послание. Да кажеш нещо специално на западните коуч.
Лучия: Да, в Тайланд и в Азия. Имам къща в Тайланд, там е и моята база за дейността ми в Азия. Послание към всички. Започвам с една моя мисъл, а след нея посланието. Искам да споделя с вас, че тази междукултурност е най-прекрасният аспект казано с други думи, да открием, че всички ние, като човешки същества, независимо от нашия пол – мъже или жени, от цвета на кожата ни, от нашата възраст, от религията, която изповядваме, от езика, който говорим, всички ние се изправяме пред едни и същи предизвикателства. И в този смисъл, коучингът е нещо “пресечно”, междукултурно. Прекрасно е! Позволява ни да почувстваме братството и сестринството на хората.
А ето и моето послание: тук се връщам към духовната страна - Нека внесем повече духовност в живота си! За мен духовността не се изразява единствено в онова, което е там горе, а е нещо много по-конкретно. За мен, духовност означава да имаме повече търпение, повече съчувствие, повече емпатия, по-малко критика, да помагаме на хората да развиват талантите си и да ги споделят със света. Това е моето разбиране за духовност и всичко, което правя като коуч е в този дух: ние сме един вид шерпа, които помагат на хората да изкачват стръмнините по пътя на промяната.
Наташа: Прекрасно сравнение. Благодаря ти! Благодаря за времето, което ни отдели, за нежността, за твоите въпроси и за отговорите ти. До нови срещи!
Лучия: Сърдечно благодаря. Прекрасен живот!
